Свикнали сме с идеята, че ходенето е нещо функционално: ходене, дишане на чист въздух, създаване на апетит или изгаряне на калории. Но има и съвсем различен вид ходене – кратко, без цел, само за да се даде на тялото „нулиране на фона“.
Когато стаята стане тясна през нощта, когато дори тишината не спасява, излизането навън не е бягство, а възможност да се излезе от цикъла. Няколко крачки през двора. Въздух, докосващ кожата. Поглед към небето. Без фокус, без ритъм, без усилие. И в рамките на 2-3 минути, някъде вътре се отваря пространство. Защото промяната на средата не е само свързана с имиджа. Това е нервна система, която в крайна сметка спира да реагира. И самото тяло се успокоява.
