Има моменти, когато изглежда, че нищо особено не се случва, но нещо ме тревожи. Не боли, не пулсира, но има усещане за напрежение, което не може да се определи точно. Изглежда, че дори мислите са станали по-плътни, а всичко наоколо е малко по-стегнато.
В такива моменти пространството играе ключова роля. Струва си да промените местоположението – дори само малко. Отидете в друга стая, седнете в нов ъгъл, излезте на балкона. Стаята сякаш се чете от тялото – и когато сменим образа, визуалното напрежение изчезва, мислите стават безразлични. Дори половин минута до отворен прозорец дава на тялото ново послание: не е нужно да се държиш толкова здраво. И някъде дълбоко в себе си се губи вълна, която беше трудно да се назове, но лесно да се усети.
